Кардинал Ришельо – създателят на френския абсолютизъм
През 1610 година френският крал Анри IV бил погубен от, както в този момент го назовават, „ католическия маниак “ Франсоа Раваляк. След гибелта на монарха на престола се възкачил малолетният му наследник Людовик XIII – същият, който, към този момент в зрелост, е един от главните персонажи в фамозния разказ на Александър Дюма-баща „ Тримата мускетари “.
Естествено, момчето не можело да ръководи единствено, по тази причина към него веднага се завихрили многобройни интриги. Множество благороднически групировки желали да държат младия монарх под свое въздействие и да управляват Франция посредством него. Това се отразило извънредно отрицателно на развитието на страната. Малцина се занимавали откровено с държавните каузи, които съвсем никого не интересували. Нямало силна ръка и могъществото на Франция, което било реализирано при Анри IV, последователно почнало да чезне.
И все пак се намерил последовател на делото на починалия прочут крал. Това бил новият пръв министър на Франция, кардиналът херцог дьо Ришельо, който веднага показал, че за него ползите на страната стоят доста по-високо от религиозните. „ Първата ми грижа беше мощта на краля, а втората ми грижа беше мощта на кралството “, написал по-късно той в своето „ Политическо наследство “.
Кардиналът получил страната в нежелано положение. Финансите били разрушени. Страната се разкъсвала от непрекъснати метежи на аристокрацията. Нямало мир между католици и хугеноти . А във външната политика Франция била стегната в клещите на испанските и австрийските Хабсбурги.
Въпреки това, Ришельо бил безапелационен в намеренията си. Той бил подготвен на всичко, с цел да избави страната, като укрепи кралската власт в страната. Осъзнавайки чудесно какъв брой рисково е във Франция да има замъци, ръководени от протестанти, Ришельо през 1627 година подхванал блокада на крепостта Ла Рошел.
Обсадата на тази хугенотска (протестантска) цитадела траяла повече от година и приковала вниманието на цялата страна. Кардиналът се редувал с краля да командва войските. Кралските мускетари и гвардейци участвали в обсадата (по-късно този факт заинтересувал Александър Дюма, който го присъединил като епизод в романа за мускетарите).
Англичаните желали да поддържат хугенотите, като изпратили военни кораби. Но всемогъщият кардинал бил нащрек и тук: той измисли по какъв начин да попречи на британската флота да се приближи до обсадената цитадела. С цената на огромни старания и много пари Ла Рошел била завладяна.
С „ Едикта на милосърдието “, оповестен през 1629 година, Ришельо премахнал политическата самостоятелност на хугенотите. В същото време, като образован и далновиден политик, със същия акт той запазил свободата на религията за протестантите и потвърдил другите им граждански права – по този начин положил край на религиозните войни, които разкъсвали страната.
Продължавайки протекционистката политика на Анри IV, Ришельо по всякакъв метод насърчавал френските търговски компании и колониалната агресия. Той забранил дуелите с аргумента, че кръв би трябвало да се пролива единствено за краля (да си напомним, че точно с нарушаването на тази възбрана от д`Артанян и приятелите му стартира романът „ Тримата мускетари).
После заповядал да се разрушат замъците на бунтовната аристокрация. С изключителна свирепост, постоянно единствено при едно съмнение, кардиналът пресичал действителни и въображаеми дворцови заприказва.
Освен това, в името на ползите на абсолютизма, Ришельо укрепил институцията на държавните интенданти, създадена през ХVІ век – това били пълномощни представители на кралската власт на местно равнище. Направил значими промени в централната администрация, като трансформирал благородниците в безпрекословни реализатори на кралската воля.
Той водел борба срещу парламента, чиито отговорности включвали регистрация на указите на Негово Величество. Ришельо забранил да се слага под подозрение конституционността на кралското законодателство. Първият френски вестник възникнал по негова самодейност и бил контролиран също напълно от кардинала.
Що се отнася до външната политика, Ришельо виждал главната си задача като опълчване на австрийските и испанските Хабсбурги, чиито владения обкръжавали Франция. Той пресметнал доста тъкмо в кой миг страната може да си разреши да влезе в бушуващата тогава Тридесетгодишна война – през 1635 година. По това време спорът продължавал към този момент 17 години. През целия този интервал Франция натрупвала капацитет, с цел да нанесе удар по своя тогавашен основен враг – Испания. Това се оказало много мъчно. Едва на петата година от войната френските войски почнали да печелят победи. Вестфалският мир, подписан през 1648 година, бил победоносен за Франция, а за Испания означавал крах на нейното величие.
Важно е да се подчертае, че Ришельо се грижел не само за външната политическа мощ на Франция и нейния монарх. Той направил задоволително, с цел да възвърне френската стопанска система, а френската търговия да процъфтява. В резултат на това съумял да направи кралската власт съществена мощ на страната.
И напълно закономерно след него изгряла епохата на „ краля-слънце “ Людовик ХІV, при който Франция се трансформирала в най-силната европейска страна.
–
